Какво по-хубаво като преход за кожата към студените месеци от приятни, освежаващи и безболезнени терапии, които възстановяват поизгубения й блясък и мекота.
Сега ще се спрем по-конкретно на парафиновите терапии и техния изключителен ефект върху кожата. Зачервени ръце, мазоли по краката, несъвършенства по лицето – парафинът има отговор за тези проблеми.
История на термотерапията и парафина
Термотерапия означава приложение на топлината с лечебна и естетична цел. Първите сведения за лечение с топлина датират още от Хипократ, а през 60-те години на 20. век серия от научни изследвания доказват, че туморните клетки са по-чувствителни към топлинно въздействие в сравнение с нормалните клетки.
За целите на козметиката се използва повърхностно затопляне, което не може да доведе до повишаване на температурата на дълбоките тъкани, в това число и мускулите, тъй като хиподермата е като термоизолатор и пречи на трансфера на топлина.
Парафинът е едно от най-старите и често прилагани средства за термотерапия. Неговите лечебни и възстановяващи качества са известни от векове. Древните римляни използвали горещия парафин непосредствено преди масаж с цел отпускане и омазняване на кожата.
Французите пък го ползвали за лекуване на рани. Потребен е бил и в английските лазарети през Първата световна война, когато е лекувал навяхвания и мускулни болки.
Какво представлява парафинът и как действа на кожата
Парафинът се получава при дестилация на земното масло и представлява смес от нискомолекулярни въглеводороди от метановия ред с микрокристален строеж. Той е твърдо, полупрозрачно вещество с млечнобял оттенък, няма вкус и мирис, не съдържа вода, топи се при 52–55 °C, като поема значително количество топлина и увеличава обема си до 15%.
Парафинът има голяма топлоемкост и малка топлопроводимост, дълго време съхранява погълнатата топлина и я отдава много бавно. Поради това той може да се прилага върху тялото при температура 50–60 °C, без да причини изгаряне на кожата, тъй като при терапия температурата, намираща се под топлия слой парафин, се повишава с не повече от 1.5–2°. Равномерното й нагряване предизвиква различни взаимосвързани физиологични реакции. Усилват се микроциркулацията и лимфотокът, активира се работата на всички кожни жлези, отварят се порите.
В резултат на всичко това кожата под парафиновия слой започва обилно да се поти, а заедно с потта на повърхността й излизат и токсините, циркулиращи в организма с кръвта и лимфата. Парафинът не пропуска влагата и тя отново попива в кожата, докато отделените с нея токсични продукти остават на повърхността заради големия размер на молекулите си.
Ето защо парафиновите процедури имат овлажняващо, оздравително и детоксикиращо действие. 
В процеса на охлаждане парафинът значително намалява своя обем, което създава „компресиращ ефект” и именно това негово свойство помага за изглаждане на бръчките – в края на процедурата слоят парафин плътно обхваща всички близко разположени тъкани, като по този начин кожата се разпъва и бръчките се изглаждат.
Парафинът действително не влияе на дълбоките бръчки, но при редовно прилагане на процедурите се справя с почти всички бръчици, като на същия принцип помага и при подпухналост на лицето.
Лечебните свойства на парафина не се ограничават само до лицето, напротив – може да се каже, че той има универсално действие, като особено разпространени са парафиновите терапии за крака и ръце. Парафинът се използва при наличие на артрит, отстранява възпалителните процеси и ненужните соли. Лечебният му ефект се обуславя от неговото топлинно, химическо и механично въздействие.
В резултат на топлинното въздействие се усилват обменните процеси, а посредством това – и образуването на биологически активните вещества. Тази процедура стимулира процеса на регенерация и увеличава количеството на функциониращите капиляри. Парафинът помага да се отпуснат мускулите и да се успокои напрежението и болката в ставите. Неслучайно парафиновите терапии се използват включително за лекуване на спортни травми, като в много случаи се съчетават с масаж.
Топлата парафинова терапия е много полезна за кожа, която е по-страдала от студа, както и за такава с възрастови изменения. Може да се използва и като овлажняваща процедура при обезводнена кожа. Безспорно предимство е и това, че парафиновите терапии не отнемат много време, а ефектът от тях е видим мигновено. Може да се подложите на тях вкъщи, но е най-добре да се доверите на професионалист в салон за красота.
Съставките на парафина включват витамин, колаген и екстракти за избелване на кожата и против бръчки. Преди терапия местата, които ще се третират, биват почистени, ексфолирани, подсушени, по тях не трябва да има никакви бижута или аксесоари. За дълготрайност на резултата най-добре е да се направят няколко последователни терапии през десетина дни.
Важно е да се знае, че както повечето топлинни терапии, така и парафиновите не са препоръчителни за хора с високо кръвно налягане и разширени вени.
Видове терапии
Парафиновата терапия за ръце – в това число и ноктите, е може би най-разпространената в СПА центровете. Ръцете са много уязвими, тъй като целогодишно са изложени на атмосферните условия, в резултат на което кожата страда от зачервяване, напукване, изсушаване. Ръцете се намазват предварително с крем, обогатен с колаген, след което се прави масаж. Впоследствие се потапят във вана с топъл парафин и престояват в ръкавици около 20–25 минути.
Парафиновата терапия има невероятен възстановяващ и лечебен ефект, като загрява ръцете, повишава циркулацията на кръвта, увеличава еластичността на кожата и изглажда бръчките. Парафинът лекува пукнатините и подхранва кожата, забавя стареенето, спомага за подобряване на костните деформации и възстановява структурата на нокътната плочка. Кожата става мека и гладка като кадифе.
Парафиновите терапии за крака също са полезни. Неудобните обувки често нараняват краката. Кожата по ходилата се напуква, загрубява, възпалява, появяват се мазоли. Всеки е изпитвал тези болезнени мигове. Парафинът е отлично решение за справянето с тях. След няколко поредни терапии ходилата стават меки и гладки.
Освен естетичните и лечебни свойства, парафиновите терапии за крака имат и успокояващ ефект. При парафиновите терапии за лице се използва парафин, пригоден за нежната й кожа. Предимствата на този парафин са по-ниската температура и допълнителните съставки, които го правят безвреден, в случай че кожата е по-чувствителна към температурни промени.
Силното му хидратиращо действие го прави подходящ за суха и повяхнала кожа. Преди нанасяне, лицето се подготвя със специални ампули за регенерация и лифтинг ефект или със серуми за интензивно хидратиране в зависимост от конкретните особености на кожата. Парафиновата маска за лице подпомага проникването на активните съставки и подсилва тяхното действие. Топлият парафин стои около 20–25 минути, за да придаде мекота и здрав вид на кожата.
Подготовка на парафина за терапия
Парафинът се разтапя на водна баня с помощта на два съда – емайлирани и алуминиеви. В по-големия съд се поставя вода, а на дъното – решетка. Парафинът се затваря в по-малкия съд с капак. Трябва много да се внимава в парафина да не попадне вода, която при процедурата може да доведе до изгаряне.
Парафинът не се загрява върху открит огън, тъй като отделящите се от него примеси на земното масло лесно се възпламеняват. Затова трябва да се използват открити котлони и печки. Съществуват специални парафинови вани с двойни стени, между които има вода, загрята с електрически нагревател. При всички начини за апликация на парафина, отгоре се увива във фолио, чаршаф и одеяло.
Техники на прилагане
Най-често се използват парафинови ръкавици, чорапи и ваничка. След нанасяне на защитен слой парафин и застиването му, ръката (до китката) или кракът (до глезена) се потапят в съд (ваничка) с разтопен парафин при температура 55–60°.
Продължителността на процедурата е 25 минути, след което ръкавиците се отстраняват, а парафинът се сваля отгоре на долу. След няколко процедури кожата става по-гладка и нежна.
При кюветноапликационния метод разтопеният парафин се разлива в тавички (кювети) с различна големина на пласт с дебелина 3–5 см.
Той става готов за процедурата, когато застине и хване коричка от всички страни, а в средата остане желирана маса с температура 50–55°. Така приготвените кювети се съхраняват в термостат. При нанасяне полузастиналият парафин се отделя с нож от тавичката и се поставя върху фолиото. Накрая се поставя върху лекуваната област и се моделира според формата й.
При марлената апликация се нанася защитен слой парафин (55–60°). След застиването му се поставя 6–8-слойна марля, напоена в горещ парафин с температура 60–70°. И тук парафиновата марля се моделира според формата на лекуваната област.