С падането на температурите през зимния период се увеличава и рискът от измръзване на тялото.
Това е по същество термично увреждане вследствие на ниски температури и невъзможност на организма да поддържа необходимия температурен баланс. Всъщност при нормални условия човешкото тяло дори през зимата произвежда топлина, която компенсира загубите й от топлообмена с околната среда. Поради различни фактори обаче тялото понякога не може пълноценно да се защити от студа. Причините могат да са най-различни, като например продължително излагане на открито, съпроводено с вятър, падане в ледени води, попадане под лавина или дори нещо тривиално като работа на студено без дебело облекло. Най-податливи към измръзвания са възрастните хора и децата, като има, разбира се, допълнителни предпоставки, които могат да увеличат риска – болест, глад, дехидратация и др.
Хипотермия и измръзване
Важно е да се направи разграничение между локалното измръзване, ограничено до изложените на открито части от тялото – уши, бузи, пръсти, нос, и общото преохлаждане на организма, което наричаме хипотермия. Хипотермията представлява спадане на телесната температура под нормалната долна граница от 35°С. Поддържането на телесната температура става чрез кръвта. Когато крайниците не са оптимално покрити, ниските температури стесняват кръвоносните съдове и прекъсват достъпа на кръв до тъканите.
Тялото се стреми да запази вътрешните органи и насочва към тях кръвта, а с това и топлината, което води до намаляване на кръвния поток към крайниците. Когато организмът загуби повече топлина, отколкото може да произведе, се стига до обща хипотермия. Симптомите на хипотермия в началната й фаза са треперене, отпадналост, ускорен пулс, тежко дишане, като температурата в тялото пада до 35–32°С. Във втората фаза кожата избледнява, посиняват устните, температурата спада до 28°С, което вече засяга функционирането на мозъка, а пострадалият става апатичен, говори завалено и действа неадекватно.
Във финалната фаза на хипотермията съществува смъртна опасност за засегнатия, настъпва бавното „заспиване” на организма или т.нар. бяла смърт. Пострадалият е в безсъзнание, пулсът му почти не се усеща, дишането и сърдечната дейност са отслабени, престават да функционират органите. Биологичната смърт обаче може да бъде отложена повече от обичайното поради ниската консумация на кислород. Лекарите ненапразно предупреждават, че е възможно някои пострадали да изглеждат мъртви, но да имат едва доловим пулс. Документирани са случаи на спасени в ледени води удавници, които са престояли там повече от половин час.
При тежките измръзвания пациентите са вкочанени със студена и ливидна кожа, която е изгубила своя тургор. Цветът й може да бъде розов, който постепенно избледнява и по-късно потъмнява. Кожата се втвърдява и замръзва, като е възможно да се открият епидермални мехури, изпълнени с бистра течност. При измръзване от трета степен тъканите умират и настъпва некроза, засегнатите участъци не могат да се възстановят и се налага ампутация.
Първа помощ при хипотермия и измръзване
Разбира се, когато човек попадне в подобна ситуация, без да разполага с нужните професионални знания и инстинкти, първата му задача е да се обади за спешна помощ. След това обаче не бива да се губи никакво време. Пострадалият трябва максимално бързо да бъде заведен на топло място и от него да се отстранят мокрите дрехи, ако има такива.
При съмнения за хипотермия първата стъпка е да се измери пулсът, тъй като забавеният пулс е сред основните симптоми при хипотермични кризи. Впоследствие трябва да започне затопляне на организма, което обаче да е постепенно, за да се избегне термичният шок. Ако пострадалият е в тежко състояние (безсъзнание), първо се затопля тялото, а главата се оставя да се стопли само от кръвообращението.
Затоплянето на главата може рязко да увеличи консумацията на кислород от мозъка, който не може да бъде осигурен от организма в състояние на шок. Жертвата се увива с няколко одеяла, а на главата се слага шапка. Когато пострадалият дойде в съзнание, може да му се дадат топли, подсладени напитки като чай и кафе, но в никакъв случай алкохол. Той разширява кръвоносните съдове и стимулира кръвообращението, което предизвиква отливане на топлата кръв към периферните части и съответно усещане за затопляне.
Същевременно обаче студената кръв от крайниците нахлува в тялото и може да предизвика шок и смърт. Важно е също така да се знае, че дори да губи съзнание, пострадалият не бива да бъде затоплян механично с масажи и други допълнителни средства. В подобно състояние раздвижената от механично загряване студена кръв може да се смеси с топлата кръв от торса и да се стигне до смущения в кръвообращението като тромбози.
При жертви на тежки измръзвания най-напред трябва да се провери наличието на дихателна и сърдечна дейност. Следващата стъпка е да се обезопаси входът на дихателните пътища чрез повдигане на долната челюст нагоре, за да може по този начин устата да стои отворена и дихателните движения да бъдат възможно най-улеснени.
Страдащият се пренася в топло помещение, където от него се отстраняват мокрите, пристягащи дрехи и аксесоари. Тялото се покрива с одеяло, а пострадалите крайници с отделно такова. След това внимателно се накисват в съд с топла вода за поне 30 минути, като постоянно се долива, за да не изстива. Водата в никакъв случай не трябва да е гореща, тъй като може да предизвика внезапно разширение на кръвоносните съдове, съпроводено от силно изразен болков синдром. След като отмине критичният период, кожата се подсушава със сухи кърпи, а тялото се увива с топли завивки до пристигането на медицинския екип.
Измръзналите места може да се превържат със стерилна превръзка, като в случай на замръзнали пръсти всеки се превързва поотделно. В процеса не бива засегнатите зони да се разтриват със сняг, нито пък да се пробиват мехурите, ако са се появили такива. Измръзналата кожа няма чувствителност и е податлива към изгаряния, поради което не трябва да се затопля с парно, електрически печки, сешоари или загряващи възглавници. При липса на топла вода най-подходящо е замръзналите пръсти да поставите под мишниците си, а с топли ръце да загреете лицето на пострадалия или пък цялостно да го прегърнете, за да го стоплите с телесната си температура.