Брекетите са един от най-често използваните методи за справяне с неправилната захапка и произтичащите последици от нея. Доскоро те бяха метални. Така се виждаха отдалеч, което причиняваше значително неудобство у хората, които ги носят. Днес има безцветни брекети, които най-често са изработени от керамика, карбон или изкуствен сапфир. Естетичните съображения са само един от факторите, които следва да вземем под внимание, когато се чудим дали да използваме брекети. Нека видим какви са полуистините за тях, както и дали има по-добри алтернативи.
Какъв проблем решават брекетите?
Брекетите са един от начините да се коригира неправилната захапка на челюстта. Сред вариациите на проблема са дълбока, кръстосана захапка и струпване. При дълбоката захапка горните предни зъби покриват твърде много долните предни зъби. При кръстосаната захапка горните задни зъби са навътре спрямо долните. А при струпването имаме неестествено „срещане” на горния и долния ред зъби.
Коригирането на челюстните изменения има две основни цели – естетична и здравословна. Разбира се, всеки иска красива усмивка. Втората цел на носенето на брекети обаче е от по-съществено значение. Правилно подредените зъби осигуряват възможност за по-лесно поддържане на устна хигиена, като с това се намалява рискът от различни парадонтални проблеми. Освен това правилната захапка предпазва зъбите от претоварване и травмиране на челюстните стави, от смущения в дъвченето, гласообразуването, гълтането и дишането. При тежки случаи проблемите със захапката може да станат причина за главоболие, болки във врата и дори изкривяване на гръбначния стълб.
Какво представляват брекетите?
В същността си брекетите са малки скоби, които се залепват с фотополимерно лепило върху зъбите. Във всеки брекет има улей, през който минава еластична дъга, свързваща всички брекети в устата. Въпросната дъга упражнява натиск върху зъбите в определена посока, променяйки разположението им.
Брекетите се поставят от стоматолог, специализирал в ортодонтията – сфера от денталната медицина, която се занимава именно с челюстни изменения.
Лечението с брекети е сериозно, а и скъпо начинание. Обикновено трае около 2 години, понякога дори по-дълго. След това има период на поддръжка, по време на който се носят т. нар. ритейнъри. Те предпазват зъбите от връщането им в първоначалната крива позиция.
Самите брекети са неснемаеми. След като се сложат, трябва да се избягват твърдите и лепкави храни. Препоръчва се да не се храните с ядки, чипсове или халва, да не пиете газирани напитки, да не дъвчете дъвка, както и да внимавате с някои плодове и зеленчуци. Заради тези и други характерни особености на лечението с брекети, в обществото отдавна битуват митове, които могат да подведат хората, които наистина имат нужда от тях.
Основни митове за брекетите
Едно от най-популярните вярвания е, че лечението с брекети е само за деца. Вярно е, че това е най-подходящата възраст за поставяне, тъй като тогава корекциите по челюстта са значително по-лесни. При възрастните хора лечението може да е малко по-продължително и трудно (понякога при струпване се налага изваждане на зъби), но във всички случаи ще е ефективно.
Друго разпространено схващане е, че брекетите причиняват кариеси. Това също не е вярно. Да, може да се каже, че носенето им увеличава риска от проблеми със зъбите. Това е така, защото поддържането на добра устна хигиена е по-трудно и задържането на хранителни остатъци е често срещано явление. Същевременно обаче съществуват четки, разработени специално за измиване на зъби с брекети. Водата за уста също помага при подобни случаи.
Доскоро един от най-големите страхове на хората с проблемна захапка беше свързан с визията. Разбира се, металните брекети се забелязват отдалеч и не са чак толкова приятна гледка. Но на пазара има и други видове. Някои са направени от изкуствен сапфир и са напълно прозрачни. Други са с керамична основа в предната част и метална в задната. Има и т. нар. лингвални брекети, които се закрепят само във вътрешната част на зъбите. Те са съвсем невидими.
Друг мит е, че брекетите причиняват болка. Няколко дни след като се инсталират, е възможно да има дискомфорт. Но след това той отшумява и бързо се привиква към конструкцията.
Алтернативи на брекетите
Брекетите не са единственият метод за лечение на проблемна захапка. Може да се ползват и шини, които са снемаеми, тоест може да ги свалите, когато си поискате. Те се ползват предимно при лечението на деца, които имат незавършени корени на зъбите или млечни зъби (при лечението с брекети всички зъби трябва да са постоянни). Недостатък на шините e лекият дефект в говора, но пък хубавото е, че могат да се свалят, когато пречат за говорене пред публика например. Вече съществува ново поколение прозрачни шини, или т. нар. алайнери, изработени от силикон. По принцип те се използват за по-леки деформации.
Според проф. Лаура Андреева – водещ специалист в областта на ортодонтията у нас, изборът не може да се сведе само до тези два фактора. Тя коментира, че брекетите са най-масовият ортодонтски апарат и в повечето случаи работят добре при деца над 10 години. Но не се препоръчват при определени заболявания на зъбния емайл. Не винаги и алайнерите са подходящи. При тежки зъбно-челюстни деформации се ползва друг вид апаратура, коментира още проф. Андреева. На въпроса: „Какво да изберем – шини или алайнери, и какви са цените на двата вида апарата?”, тя заявява категорично:
„Изборът не е на пациента, а на специалиста. Той определя апарата според възраст, тежест на деформацията, състояние на зъбодържащия апарат, социално положение и други специфични фактори. Не трябва да забравяме и индивидуалния подход и деформация. Нека специалистът ортодонт да предлага, защото той знае какво е подходящо за конкретния случай!
Ценовите рамки са много различни. Има много скъпи алайнери и брекети, има и други на разумни цени с добро съотношение между качество и цена. Разбира се, има и много евтини, но със съмнително качество”, коментира специалистът.
Д-р Андреева призовава да не се подвеждаме по прекалено ниски цени, защото „ортодонтията е сложна наука и зад фирми за материали стоят мощни лаборатории за проучване и открития“.
текст Илона Аначкова