Боядисаната коса
Боядисването на косата датира от древен Египет, от преди 2000 г. пр. Хр., където цветът на косата започва да се обвързва с определен социален статус или някаква религиозна цел. Оцветяването на косата за показване на определен статус е валидно и за Древна Гърция, а после и за Ренесансова Европа, като днес промяната на цвета е достъпна за хора от всякаква социална група и възраст, а изборът е обвързан с модни тенденции и предпочитания.
Египетският символичен цвят за власт е черният, затова във филмовите интерпретации за живота на Клеопатра виждаме Моника Белучи, Линдзи Маршал, Елизабет Тейлър и други актриси чернокоси. В Древна Гърция златните коси са символ на власт и престиж, както и във Франция през 19. век. През 16. век в Англия на мода е червеното в различни нюанси (по примера на кралица Елизабет I), а днес гамата от цветове и нюанси е необятна. До 1907 г. , когато френският химик Юджийн Шулер създава първата синтетична боя за коса, косите се боядисват с листа от лайка, с орех, с брашно от ориз и златен прах (за изрусяване), със смеси от вар, талк, цинобър и пепел.
Неминуемо боите оказват влияние върху косата. Те променят киселинно-алкалния й баланс, защитаван от космените кутикули. Правилният pH баланс на косата и кожата е в диапазона 4.5–5.5. При боядисване той се изменя, за да проникне цветът в косата и да я обагри трайно – pH се повишава и съответно косата има нужда от възвръщане на баланса. Най-общо последствията от боядисването могат да бъдат: чуплива и предразположена към цъфтене (и съответно трудна за разресване) коса, суха кожа на главата, по-тънка коса, липса на кератин, грапавина, склонност към накъсване. Ето защо допълнителната грижа за боядисана коса е наложителна и специализирана – подхранване, защита на косъма и поддържане на избрания цвят, който е зависим от честия досег с вода, излагането на слънце и други климатични условия.
За подхранване и запазване на цвета се препоръчва по-рядко измиване на косата, за да може естествено отделящият се себум да произведе защита срещу химикалите и срещу влиянията на околната среда, която причинява изсветляване. Ето защо е по-удачно миенето на два дни вместо на един. За запазване на добрия външен вид се предлагат и сухи шампоани, които са особено подходящи, ароматни и придават на косата свежест и обем. Освен това се препоръчва да се избягва излишното изплакване на косата, както и прекалено топлата вода, тъй като тя също вреди на цвета.
Шампоаните и балсамите за боядисана коса имат предимство, тъй като съдържат комбинация от съставки, която едновременно подхранва косата и запазва цвета й (освен ако не съдържат сулфати, които отнемат мазнините от косата и отслабват здравето й). Обикновено шампоаните за боядисана коса включват в състава си различни видове масла, екстракти (плодови и растителни) и къна (за кестенява, червена или черна коса) за подсилване на цвета. Някои балсами или шампоани съдържат бадемово масло, което заздравява косата и засилва блясъка, гъвкавостта и еластичността й; или масло от арган, което подхранва и хидратира косата; или масло от боровинки, което съдържа антиоксиданти.
Освен хидратация, маслата, съдържащи се в продуктите за боядисана коса, я правят по-лесна за разресване, тъй като след боядисване тя обикновено се заплита. Балсамите също включват съставки, които подсилват цвета и подхранват косата. Препоръчват се при всяко къпане, а маските за коса, също с активни вещества – веднъж седмично. Има и оцветяващи шампоани с функцията на боя за коса, но ефектът им трае до няколко измивания.
Типът боя за коса също е от важно значение. На пазара вече има голямо разнообразие от бои с подхранващи съставки, което прави процедурата все по-щадяща. Сега боядисването е все по-безопасно, защото повечето продукти съдържат млечни протеини, овлажняващи компоненти, масла и витамини, които подхранват косата и я поддържат здрава. Обикновено те са във формата на лек крем или мус, което прави боядисването леко и приятно.
Трябва да внимаваме и с „топлинните“ процедури – изправяне, къдрене и сушене, които, ако са прилагани много често, изтощават косата, но пък са неизменна част от практиката на съвременната жена.
текст Илона Вълчева