През годините нейният успех се крепи на безспирен хъс за работа и желязна целеустременост. Тя успява да покори както българските музикални върхове, така и да стане любим изпълнител сред сръбските меломани. Постоянните срещи със своята публика тя умело съчетава с отглеждането на двамата си синове… сама! Къде я намираме и какво провокира мислите й за бебе, ще разберем от самата Рени.
Твоята певческа кариера започва веднага след като си завършила училище. Какво се случи тогава?
Да, когато бях на 18 години заминах с група музиканти да пея в скандинавските страни. Тогава бях сама, нямаше кой да ми помага и да ме държи за ръката. Когато човек започне работа толкова млад и сам се справя с проблемите в живота, трупа голям опит и калява характера си. Живях във Финландия, Швеция, Норвегия, където жените и мъжете в далечните 90 години бяха много свободомислещи. Аз свикнах на техния стандарт и отношения. Идвам си в България, излизам на среща и когато носят сметката, аз си вадя портмонето, за да платя. Естествено, мъжете ме гледаха много странно. През тези години нямаше толкова много независими жени в България. Смятам, че и сега нещата не са се изменили много.
Жените, които работят и са финансово независими, са много самотни. Мъжете не харесват силните жени, жените с характер се превръщат в заплаха. Мъжете са възпитавани да вярват, че са водещите в една връзка. И когато жената покаже характер, мъжете започват да се чувстват застрашени. Но всяка жена има нужда от любов, нежност, от мъж до себе си, от упора и подкрепа. И силната жена има нужда в даден момент да се почувства слаба. За съжаление, все повече хубави, красиви, млади, интелигентни, способни жени, които са независими, нямат мъже до себе си, за да ги подкрепят.
Успя да направиш успешна кариера у нас, имаше мъж до себе си, роди две красиви деца. Но един ден реши да зарежиш всичко и да заминеш за Израел. Защо го направи?
Да, според много мои познати заминаването ми за Израел бе пълно безумие. И до сега не мога да дам ясен отговор на въпроса защо заминах. Имам чувството, че съм била омагьосана точно в този момент, без да мисля. Просто един ден станах, събрах багажа и заминах с двете си деца. Наистина бе шокиращо на фона на спокойния живот, който имахме.
Обикновено заминават хора, които не са успели тук. Дори в Израел българите ме питаха защо съм заминала. Всичко си имахме и нищо не ни липсваше. Най-щастливият период в моя живот бе, когато живеехме всички тук, в България.
Но баща им беше голям манипулатор. Говореше, убеждаваше и в края на краищата излезе така сякаш сама съм взела решението, а не че той ми го внуши. Е, хубаво бе децата да са добре, но нали е важно и майката да е добре. Когато майката е нещастна и децата започват да страдат. Те виждаха, че аз не съм щастлива. Големият ми син бързо забеляза, че това не беше майка му. Нямаше го блясъкът в очите, липсваше усмивката. Беше ме обхванала пълна апатия, празен поглед, все едно съм друг човек. Нямаше с какво да се занимавам, а хората в Израел работеха от сутрин до вечер, за да издържат семействата си. Те имат само един почивен ден – събота, когато задължително всички са със семействата си в паркове и градини. А аз винаги бях сама с двете деца, излизахме с познати семейства.
Беше ми много тъжно и се чувствах самотна, не бях полезна с нищо. Обичам да съм сред хората. Аплодисментите на публиката ме зареждат, за мен това е моят живот. Винаги съм била много дейна и съм се занимавала с нещо – песен, клип, турне. Да, наистина в Израел всичко бе много спокойно и уредено, но това не беше моята среда, просто не се чувствах на място! Ако бяхме заминали цялото семейство, заедно с мъжа ми, може би нямаше да е така. Но той не пожела да дойде да живее с нас и чувствата между нас започнаха да охладняват. Там прекарах 4 години като в изолация и в един момент синът ми ме попита: „Мамо, ти защо не се усмихваш вече?”. Това ми подейства като пробуждане. Тогава осъзнах, че така не може да продължава вече, и реших да се върна.
Кое ти беше най-трудно след завръщането от Израел?
Може би появата отново на родна сцена. Заедно с моята страхотна приятелка – Есил Дюран, на която съм й много благодарна за всичко, което е направила за мен и че продължава да ме подкрепя, подготвихме песента „Губиш ти”. Записахме я в края на 2015 г. и това ми даде нов стимул за развитие, ново начало. Есил ми помогна с дизайна на роклята, запозна ме с режисьора Христо Порязов, с който направихме клипа към песента. След това започнах да правя песен след песен и участията зачестиха.
Участвах в новогодишна програма по сръбската телевизия Гранд и в телевизията на Драгана Миркович DM Sat. Доста често ме питат няма ли да се завърна да пея отново в Сърбия, но след толкова години – може би над 15, ситуацията се е променила и трудно можеш да възвърнеш предишните си позиции. Сега разбирам колко труден е пътят на завръщането. Но аз съм способен и борбен човек, не се оставям просто по течението на съдбата. Хората ме обичат. Правя нови песни и продължавам напред.
Как се справяш с отглеждането на двете си деца?
Перфектно, винаги съм на мястото си и в услуга на децата. Знам всичко, свързано с тях. Може би в даден момент съм твърде контролираща, но пък не мога да си позволя да изпусна нещо особено във възрастта, в която е големият ми син. Той е на 14 години и в момента го интересуват толкова много различни неща, че не може да се фокусира само върху ученето. Хубавото е, че той много споделя. Разбрали сме се, че може да говори с мен по всякакви удобни и неудобни теми. Особено за секс. По наше време тази тема беше табу. А трябва да има дори час по сексология, където на децата да им обясняват нещата от живота, защото те много отрано се сблъскват с подобна тематика. Да не говорим за свободния достъп в Интернет до забранени видеоматериали на малолетни или непълнолетни.
По какво си приличат и различават двамата ти сина?
И двамата са много адаптивни, особено големият. Той си пада авантюрист и винаги му казвам, че вече е успял в живота, защото където и да отиде, си намира среда. Всички го харесват и обичат, не е аутсайдер. Той наистина е душата на компанията, прави смешки, има чувство за хумор. Страхотен е, много артистичен, просто събира децата около себе си. Докато малкият ми син е малко по-особен. Може да се каже, че си е самодостатъчен. Той не обича много хора около себе си, по-вглъбен е, обича да рисува много. Прави красиви илюстрации, може пък да се занимава с изкуство. Обича да строи, да борави с дребни детайли. Двамата са много различни като интереси. И двамата знаят иврит и учат английски.
За какво не ти остава време?
За себе си. Дори да нямам работа и да стоя вкъщи, без да правя нищо, в главата ми се въртят планове за следващия ден. Обмислям, записвам си в графика, да не пропусна нещо. Толкова неща ми се случват на ден, че в някои случаи ми се иска да се клонирам. Но разбирам, че трябва от време на време да се спирам, да си давам почивка и пак наново.
Участва в предаването „Смени жената”. Какъв урок си взе след този експеримент?
Жената, с която се сменихме, ме посъветва да отделям повече време и внимание на себе си. А пък аз винаги гледам първо другите да са добре. Мисля най-вече за децата и майка ми. Наистина не ми остава много време за мен самата покрай ангажиментите ми и грижата за семейството. Дори когато отивам на почивка, децата са винаги с мен. Аз съм на много заден план. Напълно осъзнавам, че това не е добре за мен, но някак си вътрешно не мога да се променя, което е много затормозяващо и физически, и психически. Всеки човек има нужда да разпусне, да си почине, да избяга от действителността.
Ще те очакваме и в новия сезон на „Черешката на тортата“. Как оценяваш кулинарните си умения?
В ежедневието съм преди всичко дегустатор. Приех поканата на предаването мигновено и в същото време безкрайно отговорно. Независимо че кухнята не ми е любимо място, положих доста усилия и идейност, за да не разочаровам своите гости.
Сега сме на снимките на най-новия ти сингъл – „Искам бебе“. Как се роди идеята за този проект?
И теб те шокира заглавието, нали? Направихме песен, която ще удари в земята много хора. През дългогодишната си кариера нямам песен, която да е случайна или да е пусната на сляпо – всичко се изпипва до най-съвършения детайл. Заложих на хитовия тандем – Йорданчо Василковски–Оцко и Петя Радева. Песента беше записана с малко по-различен текст, но в деня след записите бях на гости на Есил Дюран. Докато похапвахме, реших да й покажа текста, защото нещо ми липсваше в магията на думите. Тогава решихме да пренапишем припева и да вмъкнем фразата „Искам бебе“, която всъщност озаглави и новия ми музикален проект.
Иска ли Рени още едно дете?
Аз обичам децата и още едно може само да ме зарадва. Колкото повече, толкова по-добре. В пълна къща е най-хубаво да се живее. България има нужда от деца. В Израел насърчават раждаемостта, не виждам нищо лошо и в България да е така. Грижите и отглеждането са предизвикателство, но мисля, че си струва.
В клипа се появяваш със сватбена рокля, направена по поръчка от Blink, а ти самата не си имала сватба. Това остава ли твоя несбъдната мечта?
Не бих казала, че е чак мечта, но когато се видях в бялата рокля, която дизайнерката Ради Лазарова създаде за мен, беше приказно. Аз самата никога не съм държала да бъда омъжена. С бившия ми съпруг живяхме без брак години наред. След 10 години съжителство и двете ни деца, решихме да подпишем, за да замина за Израел, защото не ми даваха да стоя повече от 3 месеца в страната. Отидохме в гражданското по дънки, без никакви приготовления. Може би ако мъжът до мен тогава имаше друга идея и беше ми предложил с годежен пръстен, нямаше да откажа една приказна сватба.
Ти си поддържана жена. Какви грижи полагаш за красиво лице, коса и тяло?
Благодарение на добрия ген по майчина линия имам много хубава коса и кожа. Не съм правила корекции по бюста или устните си. Разбира се, използвам удължения за клипове или участия, за които се доверявам на специалистите от салон „Магама“ – рая на косите. Наскоро собственичката му – Вили Боршукова, ми показа последната новост в грижата за коса. Линията се нарича Kadiffe и наистина, когато я изпробвах, усетих косата си с повече гладкост и мекота. Тъй като често я изсветлявам и тя се изсушава, маската Kadiffe вля истински живот в сухите краища и те видимо заблестяха.
Иначе обожавам масаж на тялото – той ме разтопява и може би е единственото нещо, което мога да направя за себе си, да се отпусна и да не мисля за нищо. Няма как да избягам от темата за храненето. Следя с какво се храня, защото съм от онези дами, на които дори въздухът им се лепи. Но пък добрите хора сме така. Нищо не ни изяжда отвътре. Преди ходех на фитнес. Движението е много важно, за да се грижа за фигурата си. За тоалетите на сцена в последно време се консултирам с Есил, която има бутик и много от роклите ми са нейно дело.
Смяташ ли, че младите певици са силна конкуренция?
Целта на много от младите изпълнителки е да се видят по телевизора. Някои от тях дори не са работили като певици дълги години като мен. Лошото при младите е, че когато славата ги удари бързо, те не знаят на кой свят се намират, не могат да го понесат. Изведнъж започват да си мислят, че са в някакъв филм за звезди и психиката на някои дори не издържа. Според мен цялата тази известност е голяма отговорност. Още по-лошото е, че в последно време се лансира и котира пошлостта. Но накрая феновете си казват думата.