Бенките са доброкачествени образувания върху кожата, които са съставени от пигментни клетки – меланоцити. Наричат се още меланоцитни невуси. В зависимост от разположението им върху кожата, те могат да бъдат гранични – разположени в епидер­миса, смесени – разположени на границата между епидермиса и дермата, и дълбоки – намиращи се в дермата. Меланоцитите са клетки „гости” в епидермиса и разположе­нието им в различните кожни слоеве е резултат от тяхната физиологична миграция.

 Граничните меланоцитни невуси могат дълго време да останат непроменени, но по-голямата част от тях преминават в смесени и стигат до дермални меланоцитни невуси. Смесените меланоцитни невуси са леко релефни с кръгла или овална форма. Цветът им може да бъде различен в зависимост от цвета на кожата. Другата разновидност – дермални меланоцитни невуси, са надигнати образувания, при които липсва пигментация.

Сред различните класификации бенките се делят на два основни вида: вродени и придобити.

Вродени са тези, които са налице в момента на раждането или стават видими до 1 месец. Срещат се много рядко – при около 1% от новородените. Могат да бъдат различни по размер – малки до 1.5 см, средни от 1.5 до 20 см и големи над 20 см. Малките и средните вродени невуси обикновено са леко надигнати и пигментирани и често от тях израстват косми. Големите вродени невуси често обхващат големи части от тялото или крайниците. Те са силно пигментирани и окосмени. При този вид рискът от злокачествена трансформация е по-висок. Ако се сметне за необходимо и трябва да се премахнат, това става само по оперативен път.

 Придобитите меланоцитни невуси могат да бъдат:

 • Обикновен невус – срещат се много често и при всички раси. Хората със светла кожа и светли коси и очи имат много по-голям брой бенки от тези с мургава кожа и тъмни коси и очи. Броят им е малък в ранна детска възраст, постепенно се увеличава и рязко нараства в пубертета. След това отново забавя ход, като в периода на средната възраст се наблюдава застой, като с напредване на възрастта броят им започва да намалява. Големият брой обикновени меланоцитни невуси е най-важният рисков фактор за развитие на меланом;

• Хало-невус или невус на Sutton – той представлява централно разположен меланоцитен невус, заобиколен от апигментна зона. Среща се най-често при деца и млади хора. Понякога се съчетава с витилиго;

• Син невус – това е доброкачествен невус със синкав цвят, произлиза от дермалните меланоцити. Среща се сравнително често;

• Атипични невуси – това са всички невуси с размер над 5 мм, неправилна форма, неясна граница с околната кожа и различни нюанси на цветовете в различните му участъци. Този тип невус наподобява ранен злокачествен меланом. Атипичните невуси имат доброкачествено развитие, но заради бързото увеличаване на размерите им е необходимо да бъдат проследявани.

 Бенките могат да имат и необичайна локализация. Невусите, разположени в областта на нокътната плочка, задължително трябва да бъдат консултирани с дерматолог.

 Причината за появата на бенки е на първо място наследствеността, а след това излагането на слънце. Установено е, че излагането на силно слънце за дълго време много често води до развитието на рак на кожата. Нарича се меланом и е изключително злокачествен. Може да се развие и върху здрава кожа. С напредване на възрастта рискът от меланом се увеличава. Наблюдава се фамилна предразположеност към заболяването, затова при случаи на меланом в семейството е необходимо да се вземат профилактични мерки. Това, което е необходимо да се наблюдава при бенките, е: тяхната форма – дали тя е асиметрична; ръб – вместо да е очертано кръгъл, той е неравномерен; цвят – наблюдава се неравномерна пигментация; диаметър – над 5 мм и надигане на тумора. Много е важно как се развива бенката в рамките на кратък период от време. Една от тези характеристики е достатъчна, за да потърсим консултация с дерматолог.

За развитието на меланом няма значение броят на слънчевите облъчвания, а броят на изгарянията особено в детска възраст. Детската кожа е много чувствителна към слънцето и употребата на слънцезащитни продукти с минимум фактор 50 е задължителен. Съблюдавайте редовната употреба на този тип продукти не само когато сте на плаж, а и в ежедневието. Ежедневните разходки навън също могат да предизвикат изгаряне на кожата, когато съвсем неусетно сте прекарали няколко часа на слънце.

Синтезът на меланин при детската кожа не е завършен, а именно той защитава кожните клетки от ултравиолетовите лъчи. Тези лъчи, които влияят на кожата, са два типа – А и В. Ултравиолетовите лъчи от тип А проникват в дермата и водят до настъпването на промени в нея. Те са отговорни и за появата на луничките, пигментните петна, доброкачествените и злокачествените образувания. Лъчите от тип В водят до появата на тен, но те предизвикват и повърхностни кожни изгаряния.

Препоръчва се децата до 3-годишна възраст да не бъдат излагани на пряка слънчева светлина. Необходимо е да са облечени в дрехи от естествени материи, за да може кожата да диша, и да носят шапки. Да се избягва престоят на слънце в часовете между 11 и 16 ч. и да се нанасят слънцезащитни продукти на всеки час.

 В някои случаи бенките не са естетически красиви и загрозяват кожата или са на места, които са смущаващи, като чело, скули и др. Премахването на бенките най-често е оперативно, като това гарантира най-висока сигурност и се извършва от хирург дерматолог. Задължително отстраненият материал се изпраща за патологично изследване. Други методи за отстраняване са с ток, лазер, киселина, но това е само в случаите че бенките са доброкачествени образувания и манипулацията се извършва от лекар дерматолог. Не правете опити сами вкъщи да премахнете бенките с помощта на различни киселини. Опасносността да си навредите и да предизвикате изга­ряне върху кожата е голямо.