shutterstock_75661060Косопадът и разреждането на косата са чести симптоми в дерматологичната практика. Те могат да съпътстват различни физиологични състояния като бременност или да бъдат една от клиничните прояви на редица дерматологични или системни за организма заболявания. Степента на косопада варира от напълно физиологичното отпадане на косми и заменянето им с нови такива, до пълна загуба на коса, известно под медицинския термин алопеция.
Пациентите са най-вече мотивирани да потърсят лечение, когато растежът на косата им се отличава или търпи промени от възприетите за съответната възраст, пол, етнос или културни традиции „нормални” параметри. Загубата на стотина косми дневно е нормално явление, докато системното отпадане на повече от 100 косъма на ден се счита за патологично.
Разреждане на косата може да настъпи в резултат на генетични и фамилни фактори или да бъде проява на общия процеса на стареене на организма. При немалко индивиди и от двата пола, една от честите прояви на прехода от средна към зряла възраст е лекостепенното физиологично изтъняване на косата. В други случаи, нормални вариации в стила на живот, промени в хранителните навици, хормонални промени, като тези по време на бременност, пубертетът и менопаузата могат да влияят на количеството и качеството на човешката коса.

Форми на косопад

Най-честата форма на косопад, наблюдавана и при двата пола, безспорно остава т. нар. андрогенна алопеция, позната в миналото като „себорейна алопеция” или оплешивяване от мъжки тип. Това е и най-характерният пример за косопад с хроничен характер, който в някаква степен засяга почти две трети от мъжете и около 25–30 % от жените. Нейната честота нараства с напредване на възрастта и показва пик след 50-годишна възраст. Първите симптоми започват в годините след пубертета и се проявяват с прогресивно разреждане на косата в зоните над ушите и по темето. При жените разреждането на космите е по-слабо проявено и обхваща дифузно темето, като винаги остава „венец” от запазени косми в периферията на засегнатия участък. Макар че в социално-психологичен аспект андрогенната алопеция е добре позната и възприета от обществото още от древни времена, тя остава стресиращ факт за засегнатия индивид, поради неумолимия, макар понякога и незабележим, но прогресиращ ход на косопада.
Водещо място сред причините за косопад заема също т. нар. реактивен косопад или телогенен ефлувиум, който засяга по-често женския пол. Това е състояние на дифузно разреждане на косата, което настъпва внезапно и остро 2–3 месеца след преживян силен стрес за организма, като хирургични интервенции, значителна кръвозагуба, остро фебрилно състояние (над 40°C), силен психологически или емоционален шок, драстични диети, физическа травма, преумора и пр. В повечето случаи се касае за изцяло обратим процес на пълно възстановяване на гъстотата на косата, като само в малък процент от случаите „острият” реактивен косопад може да се трансформира в хроничен реактивен косопад (при продължителност над 6 месеца). Пример за телогенен ефлувиум е косопадът след бременност, който настъпва средно 3 месеца след раждането. Към реактивния косопад се причислява също т. нар. сезонен косопад, който се наблюдава нерядко през есенните месеци и отшумява след началото на зимата. Недостигът на желязо в организма може да лежи в основата на дифузен косопад, който е най-проявен при пациентки преди менопаузния период. От своя страна, хроничният реактивен косопад може да бъде проява на редица сериозни заболявания, като хронична бъбречна или чернодробна недостатъчност, съединително-тъканни болести, злокачествени тумори, инфекция с HIV, недостатъчно хранене и пр.
Сред честите видове косопад трябва да се спомене дифузната алопеция от ендокринен характер. Тя се наблюдава при различни ендокринни нарушения, като заболявания на щитовидната жлеза, при смущения във функцията на хипофизата, при захарен диабет, както и при пациенти с полиендокринни нарушения.
Приемът на различни химични субстанции под формата на медикаменти или инцидентна експозиция или отравяне (напр. с талий, живак, арсен, кадмий) може да стане причина за токсична алопеция от дифузен тип. Типичен пример за този вид косопад е алопецията след химиотерапия, която засяга 65% от пациентите, лекувани по повод онкологични страдания, с начало 1–3 седмици след включване на лечението. Процесът е обратим след преустановяване на приема на цитостатиците, но в някои случаи може да доведе до промяна на цвета и формата на косата, например от „права” може да стане къдрава.
Що се касае до алопециите с ограничен характер, честа форма е трихотиломанията, която се появява в участъци, в които косата е хронично подложена на издърпване, като прически тип „конски опашки”, невротични тикове със системно отскубване на кичури от косата и/или веждите. Този вид загуба на окосмяването е напълно обратим след премахване на механичната травма.
Нерядък проблем в дерматологичната практика е т. нар. алопеция ареата (гнездови косопад или кръгово опадане на косата). При леките форми на заболяването се наблюдават кръгли, обезкосмени полета в областта на капилициума, докато при тежките му форми изчезва окосмяването на целия скалп или на цялото тяло. Касае се лесно за диагноза, но това е трудно лечимо заболяване от автоимунен характер, което налага специализиран подход и внимание.
Редица дерматологични заболявания могат да протекат със засягане на скалпа, при което настъпва разрушаване на космения фоликул с резултат т. нар. цикатрициална алопеция. Тази форма на загубата на косата има необратим характер и лечението има за цел да забави или преустанови процеса.

Основни понятия

Разглеждането на проблемите, свързани с разреждане и опадане на косата, изискват познаване на някои основни понятия, които касаят физиологията на космения растеж. Човешкият скалп съдържа около 100–150 000 космени фоликули, които са динамични функционални единици, произвеждащи терминалните косми на човешката коса (капилициум). Косменият растеж протича в повторяем физиологичен цикъл, в който се отличават три основни фази: фаза на интензивен растеж или анаген със средна продължителност 3 години, последвана от кратка (двуседмична) фаза на застой или катаген, през която растежът се преустановява и косъмът се подготвя за навлизане в последната фаза на цикъла, а именно фазата на покой или телоген. По време на телогена, чиято продължителност е 2–3 месеца, космената луковица се смалява и окръгля, косъмът бива постепенно изтласкан по посока към повърхността на кожата преди напълно да отпадне, за да отстъпи място на развитието на нов косъм от същия фоликул. При нормални обстоятелства, между космите на капилициума липсва синхронност и всеки отделен косъм следва собствен физиологичен цикъл. Това обуславя запазване на гъстотата на човешката коса, тъй като във всеки един момент около 80–90% от космите са във фаза анаген, 1–3% са в катаген и 10–20% са в телоген. Въздействието на разнообразни остри или хронични стресови фактори върху различните фази на този физиологичен кръговрат в растежа на косата води до патологичното й опадване.
Реактивният косопад се характеризира с едновременно преминаване на по-голям процент от космите във фаза на телоген, което се проявява клинично с голям брой отпаднали телогенни косми. Това предопределя и обратимия характер на острия реактивен косопад. Възвръщането на косата към нормалния и физиологичен цикъл зависи от възстановяване на бaланса между провъзпалителни цитокини и ендогенни субстанции, които стимулират космения растеж в анаген.
Космите във фаза на анаген са изключително чувствителни към въздействието на агенти, които потискат процесите на делене и растеж в космения корен, например цитостатичните лекарствата, прилагани при химиотерапия, тежки метали или други токсични нокси. Това обяснява възникването на т. нар. анаген-ефлувиум, характерен за алопецията, индуцирана от химиотерапия.
Андрогенната алопеция възниква при генетично предразположени индивиди и е свързана с повишена локална чувствителност на косъма към андрогенни хормони. Тук отново се наблюдава нарушение на космения растежен цикъл със значително скъсяване на фазата при запазване на нормалната продължителност на телоген. В резултат на това настъпва прогресивно „смаляване” на космения фоликул и замяна на терминалните косми с мъховидни такива.

Поставяне на диагноза

Диагнозата на различните видове косопад се базира на оценката на космения растеж, която включва клинични методи и специализирани трихологични методи. В много случаи, анамнезата, минали и съпътстващи медицински проблеми и прием на лекарства, както и оглед на скалпа и цялата кожна покривка, са достатъчни за поставяне на диагнозата. В други случаи са необходими допълнителни обективни данни като измерване на брой косми на единица площ, скорост на нарастване на косъма, дебелина на косменото стъбло, както и трихограма, която разкрива процентното съотношение на косми в различните фази на космения цикъл. Понякога се налага хистологично изследване на биопсичен материал от капилициума.

Средства за лечение на косопад

Те варират в зависимост от естеството на заболяването и се разделят на форми за локално приложение върху скалпа и на препарати за перорално приложение, както и комбинация от двата вида. Всички те имат сходната цел да възстановят пряко или косвено плътността и размера на космения фоликул и да възвърнат космения растежен цикъл в рамките на нормалните параметри. В обобщен вид, терапевтичните методи принадлежат към следните три основни категории: средства, модифициращи растежния цикъл на косата; такива, които променят размера на космения фоликул; и средства, нормализиращи гъстотата на косата. Изборът на един или друг лечебен метод се прави от специалист дерматолог, а своевременното му приложение е увенчано с по-добри резултати.
Локалното лечение на косопада е с голямо значение. Основна тенденция в съвременната козметична индустрия е разработването на продукти, насочени към корекция на специфичните механизми, застъпени при различните видове косопад. Пример за такъв научен и клинично-фармакологичен подход са дерматологични лаборатории Ducray, разработили широка гама от продукти за грижа за скалпа, косата и кожата. Развитието на всеки продукт – лосион, крем, гел или шампоан, е плод на специализиран подход и внимателен подбор на активни съставки в оптимални концентрации, които предлагат конкретно решение на конкретен косопад. Така например лосионът Nеoptide® е предназначен за локално лечение на хроничен реактивен косопад при жени, докато препаратът Chronostim® е с доказана ефективност при андрогенна алопеция при мъже. На българския дермокозметичен пазар предстои пускането на лосиона Creastim®, създаден за специфично лечение на остър реактивен  косопад.
Сред методите за профилактика на косопада се подреждат мерките за намаляване на стреса, здравословното хранене и избягването на токсични експозиции. При мъжете най-важният предиктор на андрогенната алопеция е наличието на фамилно предразположение, но фактори като тютюнопушене, пиянство и прекомерно излагане на слънце допълнително ускоряват загубата на коса. В още по-голяма степен това се отнася за андрогенната алопеция при жените. Възприемането на здравословни навици, контролиране на стреса и балансирано хранене са изключително важни мерки в профилактиката на косопада.
49 queries. 0,203 seconds. 10.25MB
Pneuma and ElmediaPro © 2013