20111109_0016В момента участвате в телевизионния сериал „Домашен арест”. Кое е по-приятно, а може би по-трудно – да бъдете добра свекърва в живота или лоша тъща на екрана?

Много случих със снаха, която ме дари с две прекрасни внучета и ме кара да се чувствам щастлива. Случих и на „зет”, когото хубаво тормозя и вървейки по улицата, зрителите на този сериал много често ме спират и ме питат: „Докога ще тормозите Коцето?”. Най-важното в случая е, че и двете роли ме карат да се чувствам добре, така че успявам да ги съчетая безпроблемно.

А в какви театрални проекти участвате?

В момента имам един проект с много млади хора, които се учат да стават артисти. Техен режисьор е обичаният професор Пламен Марков. Съгласих се да играя в техния театрален абсолвентски проект. Ще бъда немногословна майка на един похитител, а какво ще стане – ще видим в края на март в Сатиричния театър.

Какви телевизионни и театрални проекти Ви предстоят в близко бъдеще?

Засега приключих снимките на сериала „Домашен арест”. Ако има продължение – то ми предстои. И всички нови покани от стари мои приятели, с които съм работила, или от непознати, за които съм чувала само добри неща, също ми предстоят като участия.

Вие сте една от малкото артисти, от която винаги лъха свежест, енергия и усмивка. Как успявате да задържите слънчевостта си винаги и навсякъде толкова години?

Старая се да поддържам красотата си непрекъснато. А енергията мисля, че съм я наследила от родителите ми или просто е късмет, че съм родена в България, която минава за прекрасна страна с мрачно население. Но аз съм тази, която вижда прекрасните лица на сънародниците си. Точно тези дни ми се случи при случайни срещи с много мрачни хора, изведнъж да видя техните прекрасни лица при срещата си с мен. Дали на мен са гледали като на мама Еми от сериала, или просто усещат, че от мен струи такава енергия – не знам. Но съм сигурна, че ако хората знаеха колко една усмивка ги прави красиви, как симпатията към околните, която изразяват, се връща към тях, давайки им сила, биха се усмихвали по-често.

Вашите героини винаги приемат проблемите с чувство за хумор. Такава ли сте и в живота?

Не обичам да поемам никакви несгоди нито с чувство за хумор, нито с неистова радост. Обичам да ми се случват хубави неща. При нас, актьорите е закон – лошите неща и тежките моменти трябва да остават извън сцената и работата, защото хората са дошли да получат радост и настроение от нас, да се поучат на нещо хубаво, да си тръгнат с надежда. Така че лошите неща трябва да стоят настрана от публиката, а после може да се тръшкат, ако имат сили.

Има ли образ, който все още не сте изиграли на сцена, а бихте искали?

Да, всички хубави роли, които не съм изиграла. Някои от тях познавам, за други даже и не предполагам, но мечтая да ги изиграя. А най-важното, мечтая да съм здрава, както и моите близки, всичките ми приятели, познати и непознати. Всички, които не могат да ме понасят по някакъв начин, с причина или без причина, искам да са живи и здрави и да имат настроение.

163466_b Автобиографичната Ви книга „1/2 живот” вече е преиздавана шест пъти. Предстои ли излизането на втора част?

Тъй като книгата ми се казва „? живот”, издателство „Изток-Запад”, пък и много други хора, ме карат да напиша другата ?. Аз обаче не искам да напиша втората половина, защото направя ли го, това значи сама да сложа край на живота си. Но имам намерението и желанието, само търся време да направя книга с неща, които аз съм писала за другите и другите за мен.

Имате едно прекрасно семейство. Остава ли Ви време да прекарвате повече време с него?

Със семейството си обичам да се чувствам щастлива и ако ми е криво от нещо, което не съм успяла да направя, както трябва – там се успокоявам. Много си обичам семейството и то е безценно за мен. Даже, когато седим и мълчим, пак ни е хубаво. А миналата година успяхме най-неочаквано да посетим четири държави една след друга, за по 2–3 дена във всяка. Беше много вълнуващо и прекрасно.

Разбрахме как поддържате доброто си настроение, а какви грижи полагате за косата си?

Искам да отбележа, че от близо 2 години, в салона на Вили Боршукова с се грижат за моите коси много нежност и любов. Спомням си, когато влязох за първи път там, им казах: „Искам да ми направите косата като зелка или карфиол”. А те, смеейки се, ми отговориха: „Ама как може да казвате на тази хубава прическа така? Това е прическа „глухарче”. Когато оформяха корицата на последното издание на автобиографията ми, обясних на художника, че искам да ме нарисува „глухарче”. Когато се прибрал вечерта в къщи, силно притеснен, той попитал съпругата си какво представлява тази прическа, защото решил, че има такава прическа. След това си казал: „Ще я нарисувам като разцъфнало глухарче”. Така че, който си позволи да носи подобна прическа, нека знае, че неин създател е салон „Магама”, а пък първата притежателка на прическата съм аз!

Гордеете ли се с факта, че сте българка?

Гордея се, че съм човек, че публиката ми е българска. Обичам да съм актриса в България, защото тя ме разбира най-добре, говорим един език. Искам обаче да споделя, че когато съм играла в други страни, съм получавала много топло посрещане. Въпреки че говорим на различни езици, актьорът играе и с тялото, и с очите си.

Какво бихте ни пожелали за финал?

Много съм трогната, че ме поканихте да бъда гост на вашето списание. На всички ваши читатели искам да пожелая много здраве, радост, настроение и повече усмивки. Нека не забравяме, че за да се справим с лошите „сезони” в живота си, трябва да поддържаме фасона си.

49 queries. 0,208 seconds. 10.25MB
Pneuma and ElmediaPro © 2013