Потърсихме Марио и Димо, за да ни разкажат повече за татуирането и пиърсинга. Първият е професионален татуист от доста време, а вторият вече две години се специализира в поставянето на обеци. От тях научаваме, че експериментите с кожата не са запазена територия само за мъжете.

tattoo_1 Марио: „В началото всички имаха предубеждения, но сега са по-отворени към темата за татуировките.“

 Как започна да се занимаваш с татуиране?

През 1991 изкарах курсове в Англия, откъдето се завърнах с диплома, че мога да упражнявам тази професия. Открих студио „Мимис“ в София, което работи вече 17 години. В него сега татуираме аз и професионално обученият кадър Велко.

 Участвал ли си в тату фестове?

Да, даже бях първият в България, който направи такъв през 1998. Фестове все още се организират, но не от мен и с всяка изминала година посетителите намаляват. На тях като че ли взе да им писва да гледат едно и също, но да се надяваме, че нещата ще се оправят.

 Това не означава, че в татуирането има отлив, нали?

Напротив, даже интересът се засилва.

 Какво се е променило във вижданията и нагласата на клиентите?

Преди бяха по-резервирани. Идват в студиото, гледат, питат. Хем им е интересно, хем се колебаят. Сега са по-информирани и вече не гледат с лошо око.

 Има ли мода в татуировките?

В България предпочитанията клонят към черно-белите модели. По-рядко се правят цветни татуси, може би защото хората ги възприемат като по-кичозни. За мен те са по-красиви, но от модела зависи дали му отива определен цвят или по-добре да се направи с черна растителна боя. В цял свят в момента са модерни татуировките в стил old school – сърчица, лястовички, зарчета. У нас най-вече се татуират имена на любим човек, букви, йероглифи.

 А надписи на други езици?

Да, правим на арабски, иврит, хинди. Работим с преподаватели, които ни помагат с превода, за да няма грешки. Все пак е некоректно да напишеш на чужд език нещо, а да се окаже друго.

 Идват ли клиенти, които искат копие на татуировката на своя любима звезда?

Разбира се. Скоро правихме една от татуировките на Анджелина Джоли – кръст с текст на латински: „Това, което не ме убива, ме прави по-силен.“ Копирали сме татуировките на Бекъм върху наши футболисти.

 Има ли опасност да се получи кич?

Важно е как се съчетават цветовете. Не трябва да се сместват много стилове, особено когато се прави на една част от тялото. Хубаво е да се следва цялостна концепция.

 tattooКои са любимите места за татуиране?

Плешката, кръстът и ръцете.

 А най-необичайните?

Гениталиите, пръстите на ръцете и краката, врата, зад ушите.

 Къде никога не би направил татуировка?

Не бих татуирал главата на клиент, защото мисля, че не е естетично. Обикновено татуировката там не се прави с растителни бои, а с бои, подобни на перманентен грим.

 Мъжете или жените си правят повече татуировки?

При нас идват и мъже, и жени – няма изразен превес.

 Кога е най-големият наплив?

Татуировки се правят по всяко време. Когато времето се постопли и хората се разсъблекат, естествено идват по-често.

 За кого татуирането не е препоръчително?

За диабетици, епилептици, болни от хемофилия. Не правим татуировки на пияни и дрогирани хора. Ако клиентът има съмнение за алергия към растителните бои, предварително се изследва при дерматолог. Вече доста години работя, но никога не ми се е случвало да се получи алергия.

 Има ли разлика между кожата на мъжете и на жените?

Не, различават се само типовете кожи. При грубите боята влиза по-трудно, а при тъмните цветовете не седят по същия начин.

 Наясно ли са хората каква татуировка искат?

Понякога идват със собствени идеи, но по-често ние им помагаме с каталози и модели в компютъра. Ориентираме ги и те сами взимат решение. Питаме ги дали имат някаква идея, за да ги улесним по-бързо да намерят подходящия за тях татус. Случва се да дойдат със собствен модел, който ние дооформяме.

 Къде болката е най-силна?

На корема. На другите места не е толкова болезнено. От вътрешната страна на ръката усещането е малко по-силно, но се търпи. Жените казват, че кола маската боли повече. За разлика от мъжете те имат по-висок праг на болката. По-скоро ги е гъдел, отколкото да изпитват болка.

 Как протича самата процедура?

След като се избере моделът, се оглежда мястото за татуиране. Прави се шаблон, който се нагласява така, че да се получи задоволителен резултат. Задължително се премахват космите, дори и да има само мъхче по кожата. Целта е да не се обърне косъм и да се получи киста. Татуистът дезинфекцира мястото, залепва шаблона, включва машината и се захваща за работа.

 Какво следва след това?

Когато татуировката е готова, се дават указания на клиента как да се грижи за нея. Мястото се намазва със специален мехлем за запазване на цвета и се прави превръзка, която се маха след 3-4 часа. Татусът се измива с хладка вода и се слага крем, за да остане влажен през целия ден. Целта е да не се образува коричка и да избледнее цветът. Раната зараства до една седмица.

 Как и къде може да се премахне татуировка?

Това вече е в компетенцията на дерматолог. Има такива козметични центрове, където работят медицински лица. Правят се различни процедури на няколко етапа през определен период. Може да се получи промяна в пигментацията, която постепенно изчезва.

 На какъв принцип се правят временните татуировки?

При някои се използва индийска къна, която издържа до седмица. Други се правят с пигмент за перманентен грим. Те изчезват постепенно за около три години, но стоят добре първите 12 месеца и започват да се накъсват.

 По какво си личи професионално направената татуировка?

Контурите са хубави, а не накъсани. Светлосенките се преливат плавно. Няма щрихи като при рисуването. Цветовете са плътни и без дупки.

 Кои са майсторите в бранша?

Ще спомена Роберт Ернандес от Испания, Филип Луи от Швейцария, Борис от Унгария. Българинът Живко, който работи в Чехия, е изпреварил много от чуждестранните величия.

 Кои страни имат дълбоки традиции?

На първо място е Англия, след това Америка, Франция, Италия.

 Къде е България в тази класация?

У нас не се полагат никакви усилия за развитие. Никой не е оторизиран да издава дипломи за татуиране. Нямаме си асоциация, списание, добре организиран фест. Това го говоря от години, но всеки се дърпа и не иска да рискува от финансова гледна точка. На Запад тези услуги са по-високо платени. Ще изчакаме да излезе законът за издаване на лиценз, който в момента се изготвя от Министерството на здравеопазването, и тогава ще видим.

 Димо: „Един пиърсинг може винаги да се махне, но болестите, които има опасност да лепнете, изчезват по-трудно.“

 Как научи занаята?

Учител ми беше Георги Дурчев, с когото работим заедно в студиото. Той ми показа това, което мога днес – учих се от практиката и в движение. Внимателно следях какво прави и си водех записки. Гледах специализирани дискове на тази тема. Не трябва обаче много да се вярва на филмчетата в yоutube, които често се снимат с телефон и показват ужасни неща. Хората остават с погрешно впечатление, а всъщност бодипиърсингът не е толкова ужасен, колкото се представя.

 Какво трябва да знаят клиентите ?

Поставянето на пиърсинг на практика е безболезнена процедура. Тя съвсем не е толкова страшна, колкото си мислят хората. Не трябва да слушат приятелите си, които имат пиърсинг, защото всеки майстор работи различно. Задължително е поставянето на пиърсинг да се направи в професионално студио и при абсолютно стерилни условия. Работи се с еднократни игли, които след процедурата се поставят в специални контейнери и се рециклират.

 Издават ли се сертификати за бодипиърсинг?

На Запад те са задължителни, ако искаш да практикуваш занаята. Тук обаче такива няма.

 Какво е най-важно при поставянето на пиърсинг?

Да се познава техниката на работа и колко кожа да се захване. Местоположението се определя по-скоро от това, дали пиърсингът изглежда естетически. Не се ръководя от разни точки по тялото и не ми се е случвало да засегна нерв. Обецата трябва да бъде поставена професионално, за да не се накриви.

 Дори на езика ли няма опасност?

Досега не съм имал проблем. Вкусовите рецептори са доста по-назад и няма как да бъдат засегнати.

 А има ли кръв?

Зависи как работи човек. При нас няма, защото обецата изцяло запълва дупката.

 Кое е най-болезненото място за поставянето на пиърсинг?

Зърната и преградата между двете ноздри.

 А къде най-често се прави?

Жените предпочитат пъп, устна, вежда и език, а мъжете – вежда, зърна, език, гениталии.

 Има ли опасност организмът да изхвърли пиърсинга?

Да, ако не е поставен професионално. Вероятността обаче е много малка, и то когато самият организъм го предполага. На мен лично ми се е случвало един-единствен път, защото клиентът не предразполагаше пиърсингът да се постави правилно.

 Как подхождате към клиентите?

Повечето са наясно какво да очакват, но други идват в студиото и започват да разпитват дали боли и дали се лее кръв, както са гледали в интернет. Трябва да има правилен подход към клиентите. Да им се говори и да се запознаят с процедурата за поставяне на пиърсинга. Случвало ми се е да обслужвам и плашливи мъже, не само жени.

 На каква възраст са най-често вашите клиенти?

При нас идват предимно млади хора. В моята практика най-възрастният клиент е около 35-годишен. Правило е да не правим пиърсинг на деца под 16 години, а татуси – над 18 години освен ако не дойдат с родител.

 Има ли хора, за които бодипиърсингът е противопоказен?

Разбира се. Това са хората, които страдат от епилепсия, диабет, сърдечни заболявания. Задължително се питат дали са алергични към антибиотици, защото след поставянето на обецата мястото се третира с антибиотик, кислородна вода и физиологичен разтвор.

 Слагат ли се обезболяващи по време на самата процедура?

Такива се ползват за устната кухина, защото обезболяващи като лидокаин действат само на лигавицата. У нас вече се внасят специални мехлеми, които карат кожата да изтръпне при татуиране.

 Каква е модата днес?

В България отскоро има една практика, която се нарича дермален пиърсинг и се прави навсякъде. Основата на обецата се поставя подкожно, а камъчето остава отвън и може да се сменя. Лично аз имам две такива пред раменете, които не ми пречат. Това може да се случи само ако формата на обеците е по-странна и предразполага към закачане от дрехи например.

 А поставянето на флешове още ли е популярно?

Да, от доста години. При тях се прави една нормална дупка, която се разширява постепенно със специални инструменти – разширители. Моят съвет е да се повдига диаметърът на флеша с максимум 2 мм на всеки 20 дена. Повече не е желателно, защото има опасност кожата да се сцепи. Най-големият диаметър, който сме поставяли, е 15 мм, а този, с който разполагаме, е двойно по-голям. Ако клиентът реши да свали флеша, ухото започва само да се стеснява. Ако дупката е прекалено голяма, разширената кожа се събира по оперативен начин.

 Кои пиърсинг обеци са най-предпочитани?

Жените си слагат предимно модели с камъчета и декорации, докато мъжете държат на стандартните метални обеци. Те се правят от хирургична стомана и хирургичен титан, противоалергични са и специално пригодени за бодипиърсинг.

 Истини и заблуди

•  Татуси се правят и през лятото. Нанасят се слънцезащитни кремове, които запазват цвета и няма опасност татуировката да избледнее.
•  Не е вярно, че не трябва да се къпете и че трябва да покривате татуировката, докато зарасне. Целта е да се образува минимална кора, затова трябва да се мие сутрин и вечер с хладка вода.
•  Татуировката се премахва с лазер напълно, дори да е правена с мастило. Не остава белег. Може да се промени пигментацията, която постепенно изчезва.

 Съвети на специалиста

•  Не правете татуировка в домашни условия, а в професионално студио. Хигиената трябва да бъде на добро ниво, да се ползват еднократни игли, стерилизатори и автоклав.
• Внимателно проучете майстора. Говорете с него, вижте как и къде работи. Разгледайте негови работи. Не се доверявайте на аматьори.
•  Цветовете може да избледнеят, когато ходите на солариум или на плаж. Намазвайте татуировката със слънцезащитен крем с най-високия фактор.

 текст Екатерина Чиликова съдействие и снимки студио „Мимис“

49 queries. 0,299 seconds. 12MB
Pneuma and ElmediaPro © 2013